paty (Петя Данаилова)
33 162
18.11.2008 г., 16:14 ч.

Родих се Слънце 

  Поезия » Философска
719 0 4
 

Родих се Слънце в слънчев ден,

със капки дъжд в очите посадени.

Във тяло -  като пронизващ нож,

ме буди   спомен за летене.

                            

Мигрирала съм тук от вечността

със чезнещ  поглед по безкрая,

със прашни улици закътани в душа,

забравила, че е безсмъртна в края.

 

Родих се Слънце, утро да създавам,

да творя живот от светлина,

и топло в тъмно да раздавам,

когато се превръщам във Луна.

 

Родих се, за да стана и Венера,

Вечерница във нечии очи.

Недостижима, обич да раздавам,

със разпилени от мечти коси.

 

Родих се от взрива на пустотата.

живее в мен  и мрак и светлина.

Целуната от вечността на прага,

преди да сляза в долната земя.

 

 

© Петя Данаилова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??