Родих се Слънце
Родих се Слънце в слънчев ден,
със капки дъжд в очите посадени.
Във тяло - като пронизващ нож,
ме буди спомен за летене.
Мигрирала съм тук от вечността
със чезнещ поглед по безкрая,
със прашни улици закътани в душа,
забравила, че е безсмъртна в края.
Родих се Слънце, утро да създавам,
да творя живот от светлина,
и топло в тъмно да раздавам,
когато се превръщам във Луна.
Родих се, за да стана и Венера,
Вечерница във нечии очи.
Недостижима, обич да раздавам,
със разпилени от мечти коси.
Родих се от взрива на пустотата.
живее в мен и мрак и светлина.
Целуната от вечността на прага,
преди да сляза в долната земя.
© Петя Данаилова All rights reserved.
