5.07.2022 г., 10:22  

Родилна ясла

647 8 13

РОДИЛНА ЯСЛА

Къде зимува лятото не зная
и как при мен пристига – не разбирам.
Очаквам го, не мисля да гадая
кога се ражда първият му изгрев.

Но знам, че в някой странен понеделник
по въздуха ще плъзне на талази
дъхът на липов цвят и ще обсеби
дори и най-високите етажи.

И ще запиша в тайния си дневник
на първата светулка трепетлика,
когато здрачът лавандулов стене
и някой със любов ме е повикал.

Родена съм с душа на странна птица –
гнездото си побрах в черупка орех.
И знам, че съществува моят рицар,
поел на път със звездни вихрогони.

А времето ще спре да галопира
и ще забравя, че съм простосмъртна,
Не, лятото не може да умира –
щом цял живот у себе си го кътам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесен стих!
    Поздравления, Вале!
  • Благодаря, Иве.
  • Прегръщам те, Наде
  • yotovava (Валентина Йотова) - и аз така мисля, но знаеш как сме свикнали с липите, люляка и кестените, чувствам се окрадена. А в стиха усетих уханието, нали спомените, свързани с мирис, са най-силни. Стихът ти е силен!
  • Нищо, което носим в себе си, не може да умре. Поне докато ни има...

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...