Родилна ясла
РОДИЛНА ЯСЛА
Къде зимува лятото не зная
и как при мен пристига – не разбирам.
Очаквам го, не мисля да гадая
кога се ражда първият му изгрев.
Но знам, че в някой странен понеделник
по въздуха ще плъзне на талази
дъхът на липов цвят и ще обсеби
дори и най-високите етажи.
И ще запиша в тайния си дневник
на първата светулка трепетлика,
когато здрачът лавандулов стене
и някой със любов ме е повикал.
Родена съм с душа на странна птица –
гнездото си побрах в черупка орех.
И знам, че съществува моят рицар,
поел на път със звездни вихрогони.
А времето ще спре да галопира
и ще забравя, че съм простосмъртна,
Не, лятото не може да умира –
щом цял живот у себе си го кътам.
© Валентина Йотова All rights reserved.
А в стиха усетих уханието, нали спомените, свързани с мирис, са най-силни. Стихът ти е силен!
