5 июл. 2022 г., 10:22  

Родилна ясла

651 8 13

РОДИЛНА ЯСЛА

Къде зимува лятото не зная
и как при мен пристига – не разбирам.
Очаквам го, не мисля да гадая
кога се ражда първият му изгрев.

Но знам, че в някой странен понеделник
по въздуха ще плъзне на талази
дъхът на липов цвят и ще обсеби
дори и най-високите етажи.

И ще запиша в тайния си дневник
на първата светулка трепетлика,
когато здрачът лавандулов стене
и някой със любов ме е повикал.

Родена съм с душа на странна птица –
гнездото си побрах в черупка орех.
И знам, че съществува моят рицар,
поел на път със звездни вихрогони.

А времето ще спре да галопира
и ще забравя, че съм простосмъртна,
Не, лятото не може да умира –
щом цял живот у себе си го кътам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесен стих!
    Поздравления, Вале!
  • Благодаря, Иве.
  • Прегръщам те, Наде
  • yotovava (Валентина Йотова) - и аз така мисля, но знаеш как сме свикнали с липите, люляка и кестените, чувствам се окрадена. А в стиха усетих уханието, нали спомените, свързани с мирис, са най-силни. Стихът ти е силен!
  • Нищо, което носим в себе си, не може да умре. Поне докато ни има...

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...