3.09.2014 г., 11:17  

Чувства

597 0 1

 

 

Отдавна всички чувства са бездомни
и гаснат по тъмничните кьошета.
Съдбата им безлична и проклета
след време никой няма да си спомни.

 

След време никой няма да попита
и никой няма нищо да възпява.
Във кръчмите на писаната врява
ще има маси само за шарлита.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Янев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви за милите думи и обективната оценка, г-жо Гоцева. Днес малко са онези, които пишат за Родината, а премного са тези, които въобще пишат и поругават словото, ставайки слуги на комерсиалното и ефимерното... Но това съм аз и моето вътрешно състояние. Не знам какво ще правя, ако не излея душата си в стих... А темата за мен винаги е била и ще бъде една - България. Защото без нея сме загубени, но малко са онези, които са способни да го осъзнаят. Още веднъж - благодаря Ви !

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...