Родино моя!...
Родино моя!...
Вятър си - в косите ми развени,
капчици - в очите ми сълзици,
слънцето си - греещо за мене,
лястовици - кацнали по жици!...
И полето си със златно жито,
и гората - листи зеленеят,
и тревата - даже скакалците,
агнето - в кошара дето блее!...
Есен си окичена със слама,
купи, снопи, шарени гердани -
и ако някой ден реша, и си отида -
знам, че вечно тука ще останеш!...
Вятър си - в косите ми развени,
капчици - в очите ми сълзици,
слънцето си - греещо за мене,
лястовици - кацнали по жици!...
И полето си със златно жито,
и гората - листи зеленеят,
и тревата - даже скакалците,
агнето - в кошара дето блее!...
Есен си окичена със слама,
купи, снопи, шарени гердани -
и ако някой ден реша, и си отида -
знам, че вечно тука ще останеш!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
