2.03.2019 г., 12:40 ч.

Родино моя 

  Поезия » Гражданска
814 2 1

Родино моя, нямаш ли от мене нужда,
за някои майка си, за другите си чужда.
Нали и аз дете съм твое. Твоя кръв.
Защо реши да ме пожертваш пръв.

 

Не знаеш, Родино, колко си ми свидна,
с какво, Майчице свята, те обидих,
а може би Теб любовта те плаши
и за това слугуваш на апаши

 

Светът голям е. Дала си ми избор.
Не ти се сърдя, Майчице едничка.
Дори и всички да си тръгнат утре,
аз няма да те изоставя сам-самичка.

© Павел Красимиров Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Моя Родино »

8 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Майчице едничка" - за свои и за чужди... Изборът, на който ни учи родината, е този, който правим, за да останем завинаги Нейни деца. Поздрави за стиха!
Предложения
: ??:??