Родино моя, нямаш ли от мене нужда,
за някои майка си, за другите си чужда.
Нали и аз дете съм твое. Твоя кръв.
Защо реши да ме пожертваш пръв.
Не знаеш, Родино, колко си ми свидна,
с какво, Майчице свята, те обидих,
а може би Теб любовта те плаши
и за това слугуваш на апаши
Светът голям е. Дала си ми избор.
Не ти се сърдя, Майчице едничка.
Дори и всички да си тръгнат утре,
аз няма да те изоставя сам-самичка.
© Павел Красимиров All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
