Родно пепелище
РОДНО ПЕПЕЛИЩЕ
"Тракийският български погром
няма себе равен
в най-новата ни мъченическа история"
Проф. Любомир Милетич
Живота на скитник докрая ще нося -
сиротните чувства ме още гнетят!
Аз цял живот търся, копнея и прося
към Теб да намеря обратния път.
И дом, и Родина си имам красиви,
и челяд безгрижна край мене кръжи.
Но въглени, въглени парят ме живи,
в душата ми сянка оловна тежи.
Къде си ти, мое свещено огнище,
огнище на моите славни деди?
Остана навеки едно пепелище,
което тъжовните песни реди!
Къде са селата със къщите бели?
Къде са градините с тежкия плод?
Къде са стадата, житата узрели?
Къде е щастливият весел народ?
Изгаря ме още заветният спомен
за свидна родина и страшен погром!
Изгаря ме още копнежът огромен -
отново да видя свещения дом!
Да видя Марица, полята безкрайни
и ведрото Бяло, гальовно море!
Да видя житата, цветята омайни
и там, под звездите, с любов да умра!
© Радко Стоянов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ви Пламенка, Петя, Татяна, Ивон, Ангел, Жарава, Мариана! Истина е, че нашата родина е прекрасна. Но в никакъв случай не можем да се откажем от поуките на историята, защото рискуваме да изгубим и това, което все още имаме. За съжаление, изгубеното досега е твърде много!
-
И сега си ни е хубава Родината!Има ги и полята,и житата...хората сме други.И звездите са същите,но не ги забелязваме понякога.Много истински стих!Поздрав и от мен!
-
Великолепен стих!
Ше поникне отново тревата, Радко, повярвай!!!
Поздрави! -
Силно и тъжно!
-
Поклон,Радко!!!
-
Нямам думи... Поздрав, radenko!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
