Родно пепелище
РОДНО ПЕПЕЛИЩЕ
"Тракийският български погром
няма себе равен
в най-новата ни мъченическа история"
Проф. Любомир Милетич
Живота на скитник докрая ще нося -
сиротните чувства ме още гнетят!
Аз цял живот търся, копнея и прося
към Теб да намеря обратния път.
И дом, и Родина си имам красиви,
и челяд безгрижна край мене кръжи.
Но въглени, въглени парят ме живи,
в душата ми сянка оловна тежи.
Къде си ти, мое свещено огнище,
огнище на моите славни деди?
Остана навеки едно пепелище,
което тъжовните песни реди!
Къде са селата със къщите бели?
Къде са градините с тежкия плод?
Къде са стадата, житата узрели?
Къде е щастливият весел народ?
Изгаря ме още заветният спомен
за свидна родина и страшен погром!
Изгаря ме още копнежът огромен -
отново да видя свещения дом!
Да видя Марица, полята безкрайни
и ведрото Бяло, гальовно море!
Да видя житата, цветята омайни
и там, под звездите, с любов да умра!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радко Стоянов Все права защищены
