Apr 29, 2010, 3:26 PM

Родно пепелище

  Poetry » Civic
869 1 6

РОДНО ПЕПЕЛИЩЕ

 

            "Тракийският български погром

              няма себе равен

              в най-новата ни мъченическа история"

                                              Проф. Любомир Милетич

Живота на скитник докрая ще нося -

сиротните чувства ме още гнетят!

Аз цял живот търся, копнея и прося

към Теб да намеря обратния път.

 

И дом, и Родина си имам красиви,

и челяд безгрижна край мене кръжи.

Но въглени, въглени парят ме живи,

в душата ми сянка оловна тежи.

 

Къде си ти, мое свещено огнище,

огнище на моите славни деди?

Остана навеки едно пепелище,

което тъжовните песни реди!

 

Къде са селата със къщите бели?

Къде са градините с тежкия плод?

Къде са стадата, житата узрели?

Къде е щастливият весел народ?

Изгаря ме още заветният спомен

за свидна родина и страшен погром!

Изгаря ме още копнежът огромен -

отново да видя свещения дом!

Да видя Марица, полята безкрайни

и ведрото Бяло, гальовно море!

Да видя житата, цветята омайни

и там, под звездите, с любов да умра!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радко Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви Пламенка, Петя, Татяна, Ивон, Ангел, Жарава, Мариана! Истина е, че нашата родина е прекрасна. Но в никакъв случай не можем да се откажем от поуките на историята, защото рискуваме да изгубим и това, което все още имаме. За съжаление, изгубеното досега е твърде много!
  • И сега си ни е хубава Родината!Има ги и полята,и житата...хората сме други.И звездите са същите,но не ги забелязваме понякога.Много истински стих!Поздрав и от мен!
  • Великолепен стих!
    Ше поникне отново тревата, Радко, повярвай!!!
    Поздрави!
  • Силно и тъжно!
  • Поклон,Радко!!!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....