Родопски звуци
Да пея, дарба си нямам,
но музика пее в мойта душа.
Чувствата в стихове влагам,
мелодията, с тях да ви внуша.
Чувам звънчетата медни,
скрили родопския слънчев повей.
Чувам магичната гайда,
с приказка, мъката може разсей.
Кога засвири кавала,
славей разпалва сърцето в любов.
Кога Луната преваля,
реверанс поднася за деня нов.
Засвири кавале, нежно!
Свири ми, в регистър от ре до ре
по средата, меко, древно,
потопи ме във Родопско море.
Някъде в Родопското море,
къде билки ухаят на младост,
къде въздухът играе горе
и жива вода лекува старост.
Зората кога изгрее,
чанът удари последен акорд
на гайда що благо пее,
аз се чувствам щастлив българин, горд!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Арменчева Всички права запазени
