Родопски звуци
Да пея, дарба си нямам,
но музика пее в мойта душа.
Чувствата в стихове влагам,
мелодията, с тях да ви внуша.
Чувам звънчетата медни,
скрили родопския слънчев повей.
Чувам магичната гайда,
с приказка, мъката може разсей.
Кога засвири кавала,
славей разпалва сърцето в любов.
Кога Луната преваля,
реверанс поднася за деня нов.
Засвири кавале, нежно!
Свири ми, в регистър от ре до ре
по средата, меко, древно,
потопи ме във Родопско море.
Някъде в Родопското море,
къде билки ухаят на младост,
къде въздухът играе горе
и жива вода лекува старост.
Зората кога изгрее,
чанът удари последен акорд
на гайда що благо пее,
аз се чувствам щастлив българин, горд!
© Кремена Арменчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ще си направим заедно хор с нашите музикални души, Петя 😄
-
И аз така не мога да пея, но пуста музика не напуска душата ми. 🙂
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
