Родопско село
Летен дъжд забули върховете,
вятърът довя тъга,
задрънчаха в звънците греховете
звънът им тихо начерта дъга.
Напои се сухата земя -
от дъжда ли или от сълзи...
за кратко и небето занемя,
че Божественото тихичко пълзи.
Забулени са къщите на хълма,
булото покрива и душите.
Скрива им тъгата като изпод вълна
и лекичко избутва я във висините.
Затова е туй място тъй магично,
незабравимо в своята забрава,
красиво, истинно и вечно...
и без хора - толкова човечно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
