Родство
Родство
На теб приличам, планина.
Тъй както ти в студени нощи
трепериш с хиляди листа,
така и аз в беда и горест
трептя с премръзнала душа.
И както твоето търпение
понася подлост и злини,
така и моето смирение
пречиства ме и ме теши.
В дни пролетни, когато цяла
си младост, сила и копнеж,
и всяко стръкче избуяло
излъчва мирис лек и свеж,
напомняш ми на мен самата
под слънцето на любовта.
И аз тогава ставам сякаш
цъфтящо клонче, светлина.
Ти пазиш под скали и храсти,
дълбоко в своите недра,
следи и спомени за страсти
и рани, тайни не една.
У мене също се укрива
най-съкровеното ми АЗ -
то като изворчета живи
надига видимия пласт.
Когато ти си наранена,
изпитвам болка и вина.
И съм нещастна, и смутена...
На теб, приличам, планина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
