29.01.2010 г., 0:16

Рогата на живота

1.1K 0 14

Рогата на живота

 

В България си нямаме корида.

Ще се събудя ли пробит,

ако в Испания на сън отида

решен да посетя Мадрид.

 

Бодежи чувствам под ребрата,

дали на криво съм заспал-

на времето върху главата

лежа сърдечно остарял.

 

Разпънат на рогата му умирам,

а то кръвта геройска ближе.

Сънят си как да игнорирам

преди смъртта да ме прониже.

 

Дали пък няма да възкръсна

убивайки бика жесток.

Щом го пожертвам ще се пръсна…

От гордост! Може би съм бог?!

 

Аз щипя се отворил взор.

Защо не свършва кървавата драма?

От бляскав костюмиран матадор-

ще стана пак страхливец по пижама.

 

Размахващ плаща на смеха

с усмивка искам да ви будя.

Говедата със зли лица

в кошмарите ви да прокудя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...