Рогата на живота
Рогата на живота
В България си нямаме корида.
Ще се събудя ли пробит,
ако в Испания на сън отида
решен да посетя Мадрид.
Бодежи чувствам под ребрата,
дали на криво съм заспал-
на времето върху главата
лежа сърдечно остарял.
Разпънат на рогата му умирам,
а то кръвта геройска ближе.
Сънят си как да игнорирам
преди смъртта да ме прониже.
Дали пък няма да възкръсна
убивайки бика жесток.
Щом го пожертвам ще се пръсна…
От гордост! Може би съм бог?!
Аз щипя се отворил взор.
Защо не свършва кървавата драма?
От бляскав костюмиран матадор-
ще стана пак страхливец по пижама.
Размахващ плаща на смеха
с усмивка искам да ви будя.
Говедата със зли лица
в кошмарите ви да прокудя.
© Борис Борисов All rights reserved.
