5.12.2010 г., 22:30 ч.

Рогатата 

  Поезия » Любовна
761 0 11


 

Не си отивай, дяволе, постой.

За миг да те погледам още малко.

Рога ти сложих... Явно съм за бой.

Отиват ти обаче! Колко жалко...

Не си отивай, дяволе, недей! -

Постой да те обичам както мога,

дори да си по-черен от злодей

и по-горещ от ада и от бога...

Дори да си по-честен от лъжа,

по-опашат, опасен, ненормален...

Постой със мене просто ей така –

днес поводът е пъклено-реален:

Днес поводът е дяволски красив

и мисълта ми, малко опашата,

усмихва се. А ти си тъй щастлив.

Прочетох го в очите ти с душата.

Да. Имам още мъничко душа.

Остави  ми я, всъщност, на раздяла.

Надяваше се май да те спася,

вселя ли се пак в тебе оцеляла.

И нищо, че ръцете си измих –

със теб съм аз. И ти със мен – в отплата.

Аз в твоя ад горя от онзи миг,

щом с дявол дръзнах да спася земята.

 

© Нели Господинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??