Рогатата
Не си отивай, дяволе, постой.
За миг да те погледам още малко.
Рога ти сложих... Явно съм за бой.
Отиват ти обаче! Колко жалко...
Не си отивай, дяволе, недей! -
Постой да те обичам както мога,
дори да си по-черен от злодей
и по-горещ от ада и от бога...
Дори да си по-честен от лъжа,
по-опашат, опасен, ненормален...
Постой със мене просто ей така –
днес поводът е пъклено-реален:
Днес поводът е дяволски красив
и мисълта ми, малко опашата,
усмихва се. А ти си тъй щастлив.
Прочетох го в очите ти с душата.
Да. Имам още мъничко душа.
Остави ми я, всъщност, на раздяла.
Надяваше се май да те спася,
вселя ли се пак в тебе оцеляла.
И нищо, че ръцете си измих –
със теб съм аз. И ти със мен – в отплата.
Аз в твоя ад горя от онзи миг,
щом с дявол дръзнах да спася земята.
© Нели Господинова All rights reserved.
