4.10.2008 г., 9:30

Рожден ден

1.6K 0 13

Колко много цветя, най-различни цветя!

Като в пламъци вазите лумват!

Сякаш и лятото, и пролетта

едновременно ни гостуват!

 

Обожатели - колко народ!

Всички радостно я поздравяват!

И във израз на чиста любов

най-прекрасни цветя й даряват!

 

Липсва само букетче едно!

Как го чакаше тя, но напразно!

А единствено то би  могло

да направи щастлив този празник!

 

Тя над масата, бледа, мълчи.

Зад усмивка тъгата си скрива.

А в големите, черни очи,

две поточета бистри напират.

 

За да бъдем щастливи, уви,

не ни стига да бъдем обичани -

ако не е любовта

от човека, когото обичаме!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • натъжава..
  • Съжалявам,че съм пропуснала вашите стихове!
    Прекрасно е!Нежност и топлота.
    Поздрави сърдечни!

  • "Липсва само букетче едно!
    Как го чакаше тя, но напразно!
    А единствено то би могло
    да направи щастлив този празник!"
    На този ден, 04.10. наистина присъствието на любимия ми до мен щеше да ме направи безкрайно щастлива!
    Но сърцето ми подсказваше, че той мисли за мен - усещах милувката му на лицето си!

    Благодаря за прекрасния стих от цветя!
    А последния ред на стихотворението ти съм сигурна, че ще го направиш по-добър!
    Целувам те по челцето!
  • А единствено то би могло
    да направи щастлив този празник!
    Ангар, невероятен си!!!

  • Много истински стих! Прекрасен!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...