Колко много цветя, най-различни цветя!
Като в пламъци вазите лумват!
Сякаш и лятото, и пролетта
едновременно ни гостуват!
Обожатели - колко народ!
Всички радостно я поздравяват!
И във израз на чиста любов
най-прекрасни цветя й даряват!
Липсва само букетче едно!
Как го чакаше тя, но напразно!
А единствено то би могло
да направи щастлив този празник!
Тя над масата, бледа, мълчи.
Зад усмивка тъгата си скрива.
А в големите, черни очи,
две поточета бистри напират.
За да бъдем щастливи, уви,
не ни стига да бъдем обичани -
ако не е любовта
от човека, когото обичаме!
© Ангел Чортов All rights reserved.