melian4eto (Деси)
77 16
27.04.2016 г., 1:27 ч.  

Рожден ден 

  Поезия » Любовна
546 0 7

Аз те чакам, но тебе те няма.

Колко пъти? Кажи! Докога?

Всяка мисъл е белег от рана,

всеки спомен – жестока съдба.

Нямам вече мечти и надежда,

нямам сили да духна свещта,

и желания нямам за срещи,

тази вечер оставам сама.

И посрещам години на прага

със износени стари палта.

За рождения ден без подарък

се завръщат при мен у дома

да разкажат за нашата среща,

за онова, дето не е било,

за любов, за копнеж и за нещо

недокоснало този живот.

Вдигам тост – за сломените сили,

за прободните рани до кръв,

за онези притихнали мигове,

във които почти бях до теб.

 

А сега ще заспивам, приятелю,

с чаша вино и шепа сълзи.

Аз те чакам... в душата си... някъде.

Теб те няма... Къде си? Кажи!

© Деси Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всички за топлите думи и прекрасни коментари! Много се радвам, че стиховете ми намират резонанс...
  • Радвам се, че се появи отново и то с такава прочувствена и талантлива творба! Привет, Деси!
  • Браво!
  • Истински ме развълнува!
  • "...във които почти бях до теб."
    Харесах много!
  • Десииии, ти се върна
    Толкова обичам твоите стихове...
    Влизат думичките ти направо в сърцето ми :*
    И този е... много!
  • ...за онова, дето не е било,
    за любов, за копнеж и за нещо
    недокоснало този живот...

    Как да не го е докоснало? Докоснало го е, и още как...

    ...за онези притихнали вечери,
    във които почти бях до теб...

    Толкова топло описание и хубава надежда, станах съпричастна, дори и повече, почувствах се там. Това е най-добрият подарък от автор към читател... Благодаря и оставям една усмивка -
Предложения
: ??:??