Рожден ден
Аз те чакам, но тебе те няма.
Колко пъти? Кажи! Докога?
Всяка мисъл е белег от рана,
всеки спомен – жестока съдба.
Нямам вече мечти и надежда,
нямам сили да духна свещта,
и желания нямам за срещи,
тази вечер оставам сама.
И посрещам години на прага
със износени стари палта.
За рождения ден без подарък
се завръщат при мен у дома
да разкажат за нашата среща,
за онова, дето не е било,
за любов, за копнеж и за нещо
недокоснало този живот.
Вдигам тост – за сломените сили,
за прободните рани до кръв,
за онези притихнали мигове,
във които почти бях до теб.
А сега ще заспивам, приятелю,
с чаша вино и шепа сълзи.
Аз те чакам... в душата си... някъде.
Теб те няма... Къде си? Кажи!
© Деси All rights reserved.
Привет, Деси!
