Сами сме се родили и сами
посрещат пак Рождението някои.
Но май не сме, не сме били сами,
щом има за кого да се разплачем.
Щом има за кого да се усмихнем.
Щом има за кого да ни боли.
Щом дишаме със мисълта за някой
и тихо пламъче във нас гори.
Щом можем да си вземем от билите
- мил, спомен – бащин благослов.
От днес – къс обич от добрите.
От утре - нов, рождествен зов.
© Алида Всички права запазени