Рождение
995
0
0
- Не знаех, че съм се родила.
- Разбрах го, но беше вече късно - бях мъртва.
- Не се отказах да опитам отново.
- Родих се и всичко се повтори.
- Не исках да се откажа - нали вече знаех какво ще стане?
- Но не стана така.
- Дадох път на Другата - много бързаше да се роди.
- Когото тя обичаше, не беше вече бебе.
- А после и аз влязох в света.
- Не знаех, че съм се родила, но нещо никак не беше наред.
- Когато я срещнах, валеше, а тя беше със слънчеви очила.
- И беше сама.
- Не знаех, че не е трябвало да е сама.
- Не се поздравихме - не се познавахме.
- Не запомних, че вали - просто запомних очилата...
- Не исках да обичам, но го срещнах.
- Почти не го видях.
- Нещо липсваше.
- В този ден не валеше, но си носех чадъра - за всеки случай.
- Приличаше на бебе при все, че не беше така.
- Взех го под чадъра си - мислех, че вали.
- Но не било така.
- Разбрах го, когато загубих чадъра.
- За него почти не си спомнях.
- Продължих да вървя.
- Вървях, а всичко по пътя ми казваше по нещо ново.
- Новото не успяваше да остарее - никога не беше важно.
- Така открих самия път.
- Приличаше на тунел към света, но водеше по-нататък.
- Вече всичко беше наред, защото се бях родила.
- Имах пътя и крачех през тунела.
- Очите ме боляха, но не исках да си слагам слънчевите очила - сълзите не ми пречеха да виждам.
- После се отвориха крилете ми и полетях в света, но отвъд него.
- Вече нищо не ми липсваше.
- Сега съм родена отново и обичам да се къпя в лъчите на залеза.
- Не знам защо - така съм цяла.
- Така е понякога, но по-често съм сред хората - за да им обърквам сметките.
- На баба си дадох чадър вместо бастуна й.
- Не знам защо - просто смешка.
- А тати ще ми се кара, защото от скъпите му слънчеви очила си направих прашка.
- И ги дебна.
- Когато забравят за дъжда, мокри тичат при моята майка, а тя се смее като младо момиче.
- Казва им, че е Другата и че обича изгревите.
- Не знам защо - тя е просто моята мама.
- И пак ги дебна.
- Когато забравят за пътя, тичат при мен.
- Нали съм дете, мислят си, че не разбирам.
- Аз не се смея, но те си отиват окрилени.
- Не знам какво правя.
- Просто го мога.
- И ми харесва.
- Това е всичко.
- Друго няма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Николова Всички права запазени
