iasmina (Таня Николова)
19 7
May 29, 2008, 10:37 PM

Рождение 

  Poetry » White poetry
731 0 0
  • Не знаех, че съм се родила.

  • Разбрах го, но беше вече късно - бях мъртва.
  • Не се отказах да опитам отново.
  • Родих се и всичко се повтори.
  • Не исках да се откажа - нали вече знаех какво ще стане?
  • Но не стана така.
  • Дадох път на Другата - много бързаше да се роди.
  • Когото тя обичаше, не беше вече бебе.
  • А после и аз влязох в света.
  • Не знаех, че съм се родила, но нещо никак не беше наред.

  • Когато я срещнах, валеше, а тя беше със слънчеви очила.
  • И беше сама.
  • Не знаех, че не е трябвало да е сама.
  • Не се поздравихме - не се познавахме.
  • Не запомних, че вали - просто запомних очилата...

  • Не исках да обичам, но го срещнах.
  • Почти не го видях.
  • Нещо липсваше.
  • В този ден не валеше, но си носех чадъра - за всеки случай.
  • Приличаше на бебе при все, че не беше така.
  • Взех го под чадъра си - мислех, че вали.
  • Но не било така.
  • Разбрах го, когато загубих чадъра.
  • За него почти не си спомнях.

  • Продължих да вървя.
  • Вървях, а всичко по пътя ми казваше по нещо ново.
  • Новото не успяваше да остарее - никога не беше важно.
  • Така открих самия път.
  • Приличаше на тунел към света, но водеше по-нататък.
  • Вече всичко беше наред, защото се бях родила.
  • Имах пътя и крачех през тунела.
  • Очите ме боляха, но не исках да си слагам слънчевите очила - сълзите не ми пречеха да виждам.
  • После се отвориха крилете ми и полетях в света, но отвъд него.
  • Вече нищо не ми липсваше.

  • Сега съм родена отново и обичам да се къпя в лъчите на залеза.
  • Не знам защо - така съм цяла.
  • Така е понякога, но по-често съм сред хората - за да им обърквам сметките.
  • На баба си дадох чадър вместо бастуна й.
  • Не знам защо - просто смешка.
  • А тати ще ми се кара, защото от скъпите му слънчеви очила си направих прашка.
  • И ги дебна.
  • Когато забравят за дъжда, мокри тичат при моята майка, а тя се смее като младо момиче.
  • Казва им, че е Другата и че обича изгревите.
  • Не знам защо - тя е просто моята мама.
  • И пак ги дебна.
  • Когато забравят за пътя, тичат при мен.
  • Нали съм дете, мислят си, че не разбирам.
  • Аз не се смея, но те си отиват окрилени.
  • Не знам какво правя.
  • Просто го мога.
  • И ми харесва.
  • Това е всичко.
  • Друго няма.

© Таня Николова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??