Рожденият ми ден...
Рожденият ми ден си тръгна тихо,
а аз пораснах… пак във детство.
Зениците ми в синьото се свиха…
До кога ще вярвам във вълшебства?
На колко още трябваше да стана?
Отново облаци редя с ръцете си…
завивам слънцето, измивам рани,
сълзите в мен са снимка на морето…
Единствен ти придаваш ми нормалност -
летяща… научи ме да пристъпвам!
Аз после ще докосна твоите длани…
И по детски
ще бъдем безсмъртни!
***
Води ме!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мойра Всички права запазени
