Рожденият ми ден си тръгна тихо,
а аз пораснах… пак във детство.
Зениците ми в синьото се свиха…
До кога ще вярвам във вълшебства?
На колко още трябваше да стана?
Отново облаци редя с ръцете си…
завивам слънцето, измивам рани,
сълзите в мен са снимка на морето…
Единствен ти придаваш ми нормалност -
летяща… научи ме да пристъпвам!
Аз после ще докосна твоите длани…
И по детски
ще бъдем безсмъртни!
***
Води ме!
© Мойра All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
