27.11.2007 г., 10:25

Рожденна студенина

1.7K 0 3
Поредният ден е, в който теб те няма,
разликата е, че днес е твоят ден рожден,
а аз мечтаех си неотдавна,
на този ден да бъдеш с мен.

Ала ти поиска аз да си отида,
не го сторих и ти обърна ми гръб,
а как можеше да искаш да замина,
като без любов душата умира от студ.

Нямаше смелостта да ми го кажеш в очите,
отиде си чрез sms,
а това превърна дните ми,
станаха като каша, объркана смес.

И на този ден,аз зная, няма да те видя,
няма да мога да те докосна дори.
Трябва да те подмина,
както ти подмина мен и остави ме да ме боли.

На този ден ти ще целуваш нея,
на този ден тя ще е до теб,
и ще ти дава всичко, що искаш,
докато не превърнеш и нейното сърце в лед.

Аз казвам ти "Сбогом" -
време е да си  отидат и моите мечти.
Помахвам им за сбогом с болка,
защото с тях умираш и ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нора Флорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....