27.11.2007 г., 10:25

Рожденна студенина

1.7K 0 3
Поредният ден е, в който теб те няма,
разликата е, че днес е твоят ден рожден,
а аз мечтаех си неотдавна,
на този ден да бъдеш с мен.

Ала ти поиска аз да си отида,
не го сторих и ти обърна ми гръб,
а как можеше да искаш да замина,
като без любов душата умира от студ.

Нямаше смелостта да ми го кажеш в очите,
отиде си чрез sms,
а това превърна дните ми,
станаха като каша, объркана смес.

И на този ден,аз зная, няма да те видя,
няма да мога да те докосна дори.
Трябва да те подмина,
както ти подмина мен и остави ме да ме боли.

На този ден ти ще целуваш нея,
на този ден тя ще е до теб,
и ще ти дава всичко, що искаш,
докато не превърнеш и нейното сърце в лед.

Аз казвам ти "Сбогом" -
време е да си  отидат и моите мечти.
Помахвам им за сбогом с болка,
защото с тях умираш и ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нора Флорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...