“Рокада”
Обичах да играя вечер шах,
и често край Народния театър
аз сядах пред шахматната дъска,
срещу един приятел, състезател.
Играех с него, само на пари,
и губех постоянно тлъсти пачки!
Веднъж от мен - той ризата свали!
Дългът ми беше четири стотачки.
Залагахме по левче на игра.
Надявах се, че нявга ще го бия.
Четях за шаха - книги през нощта,
но губех всеки ден на поразия!
Но онзи ден го хванах… не на кеф;
съпругата му бе изневерила!
Избягала бе с неин важен шеф
да се натискат в дебрите на Рила!
И майсторът… играеше без стръв.
Правеше елементарни грешки.
Не беше онзи - стар шахматен лъв,
разменяше Царицата за пешки.
Обрах му този ден чувал пари!
Ошушках своя най-добър приятел.
Дългът си върнах рано на зори,
и взех да му съчувствам за жената.
Но нашият, прославен шахматист,
не мислеше изобщо за жена си.
Той чисто просто, бе голям артист,
след шаха той отиде в Арбанаси.
Разбрах това на следващия ден,
когато ми изпрати странна снимка
от бяло син, полузакрит басейн
във Арбанаси, с хубава блондинка.
Познах веднага… своята жена!
Бе седнала - във него - на колене!
Тя махаше към мен с една ръка,
за брака - без изобщо да й дреме!
И днес… аз не играя вече шах.
Не ми харесва нощите да страдам.
Без шаха аз във кинти се видях,
и вечер пред Народния не сядам,
а ходя често в близкия хотел
с една жена изпъкваща в тълпата!
С едно чудесно… палаво моме;
съпругата… на моя бивш приятел!
Юри Йовев
Август 2024 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Yuri Yovev Всички права запазени
