28.11.2007 г., 23:03

Роклята червена, а душата черна

2K 0 2
 

Роклята червена те чакаше,

копнееше за теб

и ти се усмихваше,

но ти не я забелязваше.

Подминаваше я всеки ден,

всеки ден тя те чакаше.

Не плачеше, не викаше,

просто те чакаше

и се усмихваше

единствено на теб.

Но с дните цветът й

губеше силата си

и ставаше блед,

едва забележим.

Но тя продължаваше да те чака.

Вярваше, че все някой ден,

ти ще спреш пред нея

и ще видиш колко е красива.

Но ти не спираше.

Все бързаше ли, бързаше

и нямаше време за нея.

Знаеше, че е там

и че те чака,

но не спираше.

Един ден погледна към нея,

без умисъл или причина,

просто така беше свикнал.

Хвърляше й бегли погледи

от време на време,

когато времето позволеше.

Но този път ти спря.

Нея я нямаше.

Бяха я заменили с нова,

по-хубава рокля.

„Какво ли беше станало с нея?"-

се запита ти.

Тя беше избледняла.

Знаеше, че ако чака само теб,

някой ден ще избледнее,

но не искаше

да раздава красотата си на друг.

Не искаше други очи

да я гледат с възхита.

Тя търсеше само твоите.

Но, уви, те я срещаха твърде рядко,

а тя не можеше без тях.

И така бавно, но сигурно,

тя избледняваше всеки ден,

докато накрая не изгуби

червения си цвят.

А хората вече не я харесваха такава.

Те обичаха цвета й,

защото от него лъхаше любов.

Но докато той избледняваше,

от нея струеше само мъка.

Те не искаха да я виждат такава,

смущаваше ги,

депресираше ги.

И просто я замениха с нова.

А ти откъде ще си вземеш нова?

Тя ще те чака ли

цял живот?

Ще пази ли красотата си

само за теб?

Ще бъде ли достатъчно добра

за теб?

Дори и да съжаляваш,

късно е.

Тя никога няма да бъде

така жива,

така свежа,

така твоя,

както бе в началото.

Върви, продължи напред!

Бързай за някъде,

все така сляп за цвета и!

Но внимавай,

някой ден може и ти

да избледнееш.

Може да загубиш цвета си

и да те заменят с нов.

Откъде знаеш,

че и ти не си просто вещ

в нечии ръце

и че не си зависим

от нечии очи?

Новата не е толкова хубава, нали?

И на мен ми се иска да видя

онази - червената.

Но не може, защото нея

вече я няма.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илето Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • невероятно е!много дълбоко и много тъжно!поздрави Илиянче!
  • Добре дошла, миличка!
    Ах, няма да ми стигнат думи за да ти кажа колко ми хареса...
    Много интересн стих, има дълбок смисъл...прочетох го от началото до края и е прекрасен!!!
    Заслужаваш повече от 6-ца..
    Поздрав най-сърдечен!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...