28.11.2007 г., 23:03

Роклята червена, а душата черна

2K 0 2
 

Роклята червена те чакаше,

копнееше за теб

и ти се усмихваше,

но ти не я забелязваше.

Подминаваше я всеки ден,

всеки ден тя те чакаше.

Не плачеше, не викаше,

просто те чакаше

и се усмихваше

единствено на теб.

Но с дните цветът й

губеше силата си

и ставаше блед,

едва забележим.

Но тя продължаваше да те чака.

Вярваше, че все някой ден,

ти ще спреш пред нея

и ще видиш колко е красива.

Но ти не спираше.

Все бързаше ли, бързаше

и нямаше време за нея.

Знаеше, че е там

и че те чака,

но не спираше.

Един ден погледна към нея,

без умисъл или причина,

просто така беше свикнал.

Хвърляше й бегли погледи

от време на време,

когато времето позволеше.

Но този път ти спря.

Нея я нямаше.

Бяха я заменили с нова,

по-хубава рокля.

„Какво ли беше станало с нея?"-

се запита ти.

Тя беше избледняла.

Знаеше, че ако чака само теб,

някой ден ще избледнее,

но не искаше

да раздава красотата си на друг.

Не искаше други очи

да я гледат с възхита.

Тя търсеше само твоите.

Но, уви, те я срещаха твърде рядко,

а тя не можеше без тях.

И така бавно, но сигурно,

тя избледняваше всеки ден,

докато накрая не изгуби

червения си цвят.

А хората вече не я харесваха такава.

Те обичаха цвета й,

защото от него лъхаше любов.

Но докато той избледняваше,

от нея струеше само мъка.

Те не искаха да я виждат такава,

смущаваше ги,

депресираше ги.

И просто я замениха с нова.

А ти откъде ще си вземеш нова?

Тя ще те чака ли

цял живот?

Ще пази ли красотата си

само за теб?

Ще бъде ли достатъчно добра

за теб?

Дори и да съжаляваш,

късно е.

Тя никога няма да бъде

така жива,

така свежа,

така твоя,

както бе в началото.

Върви, продължи напред!

Бързай за някъде,

все така сляп за цвета и!

Но внимавай,

някой ден може и ти

да избледнееш.

Може да загубиш цвета си

и да те заменят с нов.

Откъде знаеш,

че и ти не си просто вещ

в нечии ръце

и че не си зависим

от нечии очи?

Новата не е толкова хубава, нали?

И на мен ми се иска да видя

онази - червената.

Но не може, защото нея

вече я няма.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илето Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • невероятно е!много дълбоко и много тъжно!поздрави Илиянче!
  • Добре дошла, миличка!
    Ах, няма да ми стигнат думи за да ти кажа колко ми хареса...
    Много интересн стих, има дълбок смисъл...прочетох го от началото до края и е прекрасен!!!
    Заслужаваш повече от 6-ца..
    Поздрав най-сърдечен!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...