dodic (Деян Димитров)
266 1705
11.12.2007 г., 10:58 ч.

Ром бронзира си живота 

  Поезия » Гражданска
954 0 15
 

 

От ромско костите му пукат.

Личи от очните му сфери.

От бронз да козирка надрусан.

Крачката му криво мери.

 

Така се движи - на посоки,

размества всекидневен ритъм.

От минувачите цигари проси,

и, между другото, за левчета ги пита.

 

А дните му са бързолети птички,

хвъркато, във унес живее.

Там, от шумолящата торбичка,

черпи своите безброй идеи.

 

И не, че не умее да работи,

в разцвета е на свойта младост,

но по е лесно да се скита и да проси,

в торбичката си да открива сладост.

 

И всички търсим все вината.

В кого? Желае ли изобщо той да спира?

Напъхал си лицето във торбата,

живота си до блясък сам бронзира.

 

 

 

 

 

© Деян Димитров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??