Ром бронзира си живота
От ромско костите му пукат.
Личи от очните му сфери.
От бронз да козирка надрусан.
Крачката му криво мери.
Така се движи - на посоки,
размества всекидневен ритъм.
От минувачите цигари проси,
и, между другото, за левчета ги пита.
А дните му са бързолети птички,
хвъркато, във унес живее.
Там, от шумолящата торбичка,
черпи своите безброй идеи.
И не, че не умее да работи,
в разцвета е на свойта младост,
но по е лесно да се скита и да проси,
в торбичката си да открива сладост.
И всички търсим все вината.
В кого? Желае ли изобщо той да спира?
Напъхал си лицето във торбата,
живота си до блясък сам бронзира.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Димитров Всички права запазени
