От ромско костите му пукат.
Личи от очните му сфери.
От бронз да козирка надрусан.
Крачката му криво мери.
Така се движи - на посоки,
размества всекидневен ритъм.
От минувачите цигари проси,
и, между другото, за левчета ги пита.
А дните му са бързолети птички,
хвъркато, във унес живее.
Там, от шумолящата торбичка,
черпи своите безброй идеи. ...