Ром бронзира си живота
От ромско костите му пукат.
Личи от очните му сфери.
От бронз да козирка надрусан.
Крачката му криво мери.
Така се движи - на посоки,
размества всекидневен ритъм.
От минувачите цигари проси,
и, между другото, за левчета ги пита.
А дните му са бързолети птички,
хвъркато, във унес живее.
Там, от шумолящата торбичка,
черпи своите безброй идеи.
И не, че не умее да работи,
в разцвета е на свойта младост,
но по е лесно да се скита и да проси,
в торбичката си да открива сладост.
И всички търсим все вината.
В кого? Желае ли изобщо той да спира?
Напъхал си лицето във торбата,
живота си до блясък сам бронзира.
© Деян Димитров All rights reserved.
