28.11.2007 г., 22:50 ч.

Романс 

  Поезия » Любовна
976 0 6
 

РОМАНС

 

Тиха нощ, луна, звезди,

чиста нощ, пълна със мечти,

милея аз за тебе мила,

обичам те с неземна сила.

 

Аз знам, ти чакаш ме сама,

сама, с едната самота.

Леглото ти студено е сега,

когато няма ме до теб в нощта.

 

И знай, че един ден ще се върна

и силно аз ще те прегърна,

но надали ще е сега

или след месец, два.

 

Но вярвай в силата една,

вярвай ти във любовта,

защото тя ме кара да живея,

ежедневно да милея, да копнея.

 

Ех, животът е тъга,

която ме обсебва ей така.

И един ден, когато аз се върна,

живота ти в приказка ще превърна.

 

Владко 26.11.2007 г.

ПМГ - Враца

 

© Владимир Вълов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красиво!!!
  • Страхотно откровено откровение! Давай все така
  • Ах, колко е романтично...красиво...нежно...
    Любота е красива...
    Поздрав най-сърдечен!!!6+
  • Ех, че хубаво!
    И още колко много хубави
    стихове ще напишеш- живота в приказка ще превърнеш...
    С много обич за теб.
  • Мерси за оценката Beauty {} Btw, това ми е първото творение . Ако "драсна" някое друго и сметна, че е добро пак тук ще доиде - в откровенийцата :D
  • БРАВО!!!!Много е хубаво!!! 6++
Предложения
: ??:??