Романс
РОМАНС
Тиха нощ, луна, звезди,
чиста нощ, пълна със мечти,
милея аз за тебе мила,
обичам те с неземна сила.
Аз знам, ти чакаш ме сама,
сама, с едната самота.
Леглото ти студено е сега,
когато няма ме до теб в нощта.
И знай, че един ден ще се върна
и силно аз ще те прегърна,
но надали ще е сега
или след месец, два.
Но вярвай в силата една,
вярвай ти във любовта,
защото тя ме кара да живея,
ежедневно да милея, да копнея.
Ех, животът е тъга,
която ме обсебва ей така.
И един ден, когато аз се върна,
живота ти в приказка ще превърна.
Владко 26.11.2007 г.
ПМГ - Враца
© Владимир Вълов All rights reserved.
Давай все така
