Романс
422
0
0
Когато листата увехнат
във тъжните есенни дни
и мойте надежди пресъхнат,
аз търся утеха в мечти.
Припомням си моята младост
и нейните хубави дни
и малко живяната радост,
която с тъгата смених.
Аз търся в душата си песен...
Там няма какво да блести!
И само в мечтите унесен,
изпълвам си празните дни.
Отмина великата Младост
със Слънце, Любов и нега...
Дойде Есента, с малко радост,
над всичко простряла ръка!
Тя срути въздушните кули,
и всичко което градих!
Останаха хорските хули,
и моя не свършен триптих!
Написано-1950г. Преработено-сега
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
