Feb 14, 2014, 9:54 PM

Романс

Poetry » Other

421 0 0

Когато листата увехнат
във тъжните есенни дни
и мойте надежди пресъхнат,
аз търся утеха в мечти.

Припомням си моята младост
и нейните хубави дни
и малко живяната радост,
която с тъгата смених.

Аз търся в душата си песен...
Там няма какво да блести!
И само в мечтите унесен,
изпълвам си празните дни.

Отмина великата Младост
със Слънце, Любов и нега...
Дойде Есента, с малко радост,
над всичко простряла ръка!

Тя срути въздушните кули,
и всичко което градих!
Останаха хорските хули,
и моя не свършен триптих!

Написано-1950г. Преработено-сега

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0