капризна съм
като кашмирен шал на лявото ти рамо
все бутам възглавницата
зад леглото
забравям почерка на вятъра
виолончелото до входната врата
почистения грим
валя на части сутрин
особено в сряда
съм кралицата на палачинките
с безумновисокитокчета
в цвят Сен Санс
разлято по стъклата
не съм в себе си
три нощи
после връзвам изреченията
с химикалка за сънища
- има ли някой там -
спазвам пропорциите
за пържени яйца татарата
ходя по звуците боса
събирам очи и мъгла
нямам нито един син молив
а само секунди
отброени от листенца на рози
и една порцеланова чаша за дъжд
капризна съм
като кашмирен сън на лявото ти рамо
няма как да се събудиш
© Зорница Николова Всички права запазени