РОСЕН
РОСЕН
Р;Росен/кон/
К;Кивот/дон/
А;Автор/мавтор/
А;Защо, Смьртта табу е тема?
Дали ни дава или сал отнема?
Вьпросите са ''лозе не обрано''
но май, че живите вьлнуват само!
- По пьтека тьй широка,
от кьм източна посока,
задал се дон,Кивот
връз своя кон с хомот.
К;Денят започва с обещания,
за да ги изпьлни - имам знания,
че трябва сам да му помогна,
пьк дано го трогна...
А;Си мислеше Кивот на глас,
а коня Росен вьв захлас,
хем тъпо слушаше го веч,
че не вдяваше от хорска реч.
Р;Що ли казва, сал мармори
или тъйцък ми се стори,
че приказката, П-Р-Р е верна,
че мен ще храни сьс люцерна?
К;Всяка сутрин долсинея, Донка
сьс кобилата си, Чонка
по пьтеката минава.
Р;П-Р-Р, май люцерна ще ми дава!
К;Поздрава й тъй се свиди,
сякаш скъпи стриди
в ресторант ще черпи мене.
Р;П-Р-Р, досадно стреме!
К;Пьк сьм влюбен до уши, червени.
Р;П-Р-Р, люцерната - за мене!
К;Копнея аз по тебе.
Р;П-Р-Р, сено поне бе!
К;Хич не ме поглежда.
Р;П-Р-Р, веч и трьни са надежда!
К;Внимание как да привлека?
Р;П-Р-Р, цял вьв пот тека!
К;Ето, Донка се задава!
Р;П-Р-Р, веч ми прилошава!
А;И падна Росен клети,
че подвиха се нозете
недохранени във тоз живот,
ни с люцерна ,ни сьс зоб.
Тогава долсинея Донка
глътна своята бонбонка,
че уплаши се тотално
и загледа жално!
Росен прьхна за последно
и както си е редно,
душа му отлетя лежерно
на поляна тучна сьс люцерна.
А дон Кивот и долсинея Донка
/веч без нейната бонбонка/
за Росен заедно скърбиха
и в тьгата обща, любовта откриха!!!
Защо Смьртта табу е тема,
дали ни дава или сал отнема?
Вьпроса сложен ''лозе не обрано''
Дали нас живите вьлнува само?
Р;Абе не е толкоз черна,
П-Р-Р, че хубава люцерна!
Р;Росен/кон/
К;Кивот/дон/
А;Автор/мавтор/
А;Защо, Смьртта табу е тема?
Дали ни дава или сал отнема?
Вьпросите са ''лозе не обрано''
но май, че живите вьлнуват само!
- По пьтека тьй широка,
от кьм източна посока,
задал се дон,Кивот
връз своя кон с хомот.
К;Денят започва с обещания,
за да ги изпьлни - имам знания,
че трябва сам да му помогна,
пьк дано го трогна...
А;Си мислеше Кивот на глас,
а коня Росен вьв захлас,
хем тъпо слушаше го веч,
че не вдяваше от хорска реч.
Р;Що ли казва, сал мармори
или тъйцък ми се стори,
че приказката, П-Р-Р е верна,
че мен ще храни сьс люцерна?
К;Всяка сутрин долсинея, Донка
сьс кобилата си, Чонка
по пьтеката минава.
Р;П-Р-Р, май люцерна ще ми дава!
К;Поздрава й тъй се свиди,
сякаш скъпи стриди
в ресторант ще черпи мене.
Р;П-Р-Р, досадно стреме!
К;Пьк сьм влюбен до уши, червени.
Р;П-Р-Р, люцерната - за мене!
К;Копнея аз по тебе.
Р;П-Р-Р, сено поне бе!
К;Хич не ме поглежда.
Р;П-Р-Р, веч и трьни са надежда!
К;Внимание как да привлека?
Р;П-Р-Р, цял вьв пот тека!
К;Ето, Донка се задава!
Р;П-Р-Р, веч ми прилошава!
А;И падна Росен клети,
че подвиха се нозете
недохранени във тоз живот,
ни с люцерна ,ни сьс зоб.
Тогава долсинея Донка
глътна своята бонбонка,
че уплаши се тотално
и загледа жално!
Росен прьхна за последно
и както си е редно,
душа му отлетя лежерно
на поляна тучна сьс люцерна.
А дон Кивот и долсинея Донка
/веч без нейната бонбонка/
за Росен заедно скърбиха
и в тьгата обща, любовта откриха!!!
Защо Смьртта табу е тема,
дали ни дава или сал отнема?
Вьпроса сложен ''лозе не обрано''
Дали нас живите вьлнува само?
Р;Абе не е толкоз черна,
П-Р-Р, че хубава люцерна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Яков Всички права запазени
По различен е 
