23.11.2018 г., 9:14

Рошко

723 0 0

Рошко, бабиното куче,

на магаре все се прави.

По леглото пак се суче,

че е куче май забрави.

 

На шосето се въргаля

със крачета към небето.

От въртене чак премáля,

смешно мята си дупéто.

 

Баба често му се кара

и от портичката свѝри.

Той със лай ѝ отговаря

и коремчето си вѝри.

 

Ти си куче! Засрами се!

Май объркал си нещата.

Укроти се! Вразуми се!

Чудят ти се и децата.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...