Рошко

Рошко, бабиното куче,

на магаре все се прави.

По леглото пак се суче,

че е куче май забрави.

На шосето се въргаля

със крачета към небето.

От въртене чак премáля,

смешно мята си дупéто.

Баба често му се кара

и от портичката свѝри.

Той със лай ѝ отговаря

и коремчето си вѝри.

Ти си куче! Засрами се!

Май объркал си нещата.

Укроти се! Вразуми се!

Чудят ти се и децата.