3.02.2010 г., 15:33

Росица

811 0 3

Когато минеш покрай мен,

сърцето ми се разтуптява.

Откак' знам те, съм ти фен!

И колко ти се възхищавам!!

 

Превзе ти моето съзнание

и в него се установи.

Как такова хубаво създание

успя тъй лесно да ме покори?

 

Сега мечтите ми към теб летят

и само тебе обикалят!

Мислите за теб не щат да спрат!

Не могат те към друг да се отправят!!

 

Влюбих аз се на момента.

Повлия на мен със своя чар!!

Усмивката ти перманентна

за моя сив живот е дар!

 

Страдам аз, когато си далеч!

Тогава аз не мога да те стигна!!

Съсечен сякаш съм със меч,

като гейзер всичко в мен изригва.

 

Мòми 'арни има колкот' щеш.

Всяка следваща е по-красива.

Обаче трябва ти да разбереш,

че всички те почитат кат' богиня...

 

Как не мога да ти устоя,

колко много те желая!

Разбери, не мога да се спра!!

За тебе само мога да мечтая!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сандостен Калций Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....