Розата
578
0
0
Шест бели рози
и сред тях една черна.
Най-омайната,
но не и най-прекрасната.
Отпускаш се и във въображението
е тя, защото няма да я имаш.
Не и както искаш?
Кога за последно плака?
А кога беше истински щастлив?
Нима това е важно?
Шест ще ти останат.
Достатъчно ти е нали?
Черната на вятъра ти остави.
Той ще я отвее в други висини.
Но белите не ще я заменят.
Тя носи друг аромат.
Остатъци от него събери,
в кристална сфера заключи.
Така ще я имаш всяка пролет
след есенния полет.
Шест бели рози
и сред тях една черна.
Не най-прекрасната,
но най-омайната.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Изгубена Всички права запазени
