Шест бели рози

и сред тях една черна.

Най-омайната,

но не и най-прекрасната.

Отпускаш се и във въображението

е тя, защото няма да я имаш.

Не и както искаш?

Кога за последно плака?

А кога беше истински щастлив?

Нима това е важно?

Шест ще ти останат.

Достатъчно ти е нали?

Черната на вятъра ти остави.

Той ще я отвее в други висини.

Но белите не ще я заменят.

Тя носи друг аромат.

Остатъци от него събери,

в кристална сфера заключи.

Така ще я имаш всяка пролет

след есенния полет.

Шест бели рози

и сред тях една черна.

Не най-прекрасната,

но най-омайната.