Розата, която намерих...
Розата, която намерих...
Розата, която намерих...
Подарявам ти тази роза,
намерих я на пътя-
една и единствена...
Не знам дали е гола,
защото сега се е родила
или облечена е в някаква одежда?
Не, аз не знам, не знам,
но знам, че е искрена...
Подарена от сърце!
Не знам дали е окъпана
от летния дъждец;
или опиянена от забравата;
дали някога е обичала
и някой я е обичал;
не знам дали
имала е тайна любов
или пък несподелена...?
О, моя прекрасна любов!
Ти си розата, която ми дава топлина
и като слънце огрява всичко
със своето разцъфтяване...
Ти си мечтата на самотата ми,
празнотата, която вече я няма,
защото я запълваш...
Ти си моя сън дълбок,
от който не ще се събудя,
защото е самата реалност...
Ти си затъмнението на морето,
което ми отваря портите,
към чувствата,
към живота,
към душата...
вселената,
светлината,
вечността...!
Подарявам ти тези две ръце
тези мои влюбени очи и
увиснали клепачи;
най-дълбоката целувка,
удавена в дъх и стон...
Подарявам ти
eсенния танц на листата;
дървото, което преражда се
през пролетта...
Подарявам ти
всеки ден, облечен
в лъчите и звездите
и не само между
август и април...;
през зимата
ще ти е най - топло
и светло...
Ти си кътчето,
от което виждам
и разбирам нещата
много по - добре...
ти си илюзиите ми,
сбъднатите мечти,
моята открита любов...,
розата, която намерих
и винаги ще търся...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
