24.11.2021 г., 18:10  

Розата на сърцето му

2.1K 15 24

Една магична бяла роза през зимата му разцъфтя

и до сърцето си я сложи, за нея дни и нощи пя.

И пак е утро, в тишината на пресния и дъхав сняг,

воали нежни на мъглата целуват ален розов цвят.

 

В студа магична бяла роза, бе дръзнала да разцъфти.

Дали е знаела, че може сърцето му да я спаси?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© любимка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Митванс, това че си отделил време да прочетеш всичките ми стихове, означава много за мен и е голям подарък
  • С малко думи са казани много неща Поздравления, Дарина!
  • Да, има надежда, най-вече в очите на осъдените на смърт
  • Няма от какво да се срамуваш. Докато има млади, одухотворени, талантливи хора като теб за България, за българската духовна култура има надежда.
  • Силвия, благодаря и аз високо ценя липсата на баластра в произведенията, все пак не наливаме бетон, нали
    Стрейнджър засрами ме
    Терита, благодаря ти, че дари моята роза с още един живот
    Пастирке, Смути, Миночка благодаря ви, напълно споделям мнението ви относно снимката

Твоя

Ти хвана моята ръка
и в танц вълшебен ме понесе,
край мен светът се завъртя,
изчезна, чувах само песен.
Усещах нежния ти вятър, ...
895 6 6

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...