24.11.2021 г., 18:10 ч.
Розата на сърцето му
Една магична бяла роза през зимата му разцъфтя
и до сърцето си я сложи, за нея дни и нощи пя.
И пак е утро, в тишината на пресния и дъхав сняг,
воали нежни на мъглата целуват ален розов цвят.
В студа магична бяла роза, бе дръзнала да разцъфти.
Дали е знаела, че може сърцето му да я спаси?
© любимка Всички права запазени
Свързани произведения
Ти хвана моята ръка
и в танц вълшебен ме понесе,
край мен светът се завъртя,
изчезна, чувах само песен.
Усещах нежния ти вятър, ...
и в танц вълшебен ме понесе,
край мен светът се завъртя,
изчезна, чувах само песен.
Усещах нежния ти вятър, ...
405
6
6
2230
12
12
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря ти, Митванс, това че си отделил време да прочетеш всичките ми стихове, означава много за мен и е голям подарък
-
С малко думи са казани много неща Поздравления, Дарина!
-
Да, има надежда, най-вече в очите на осъдените на смърт
-
Няма от какво да се срамуваш. Докато има млади, одухотворени, талантливи хора като теб за България, за българската духовна култура има надежда.
-
Силвия, благодаря и аз високо ценя липсата на баластра в произведенията, все пак не наливаме бетон, нали
Стрейнджър засрами ме
Терита, благодаря ти, че дари моята роза с още един живот
Пастирке, Смути, Миночка благодаря ви, напълно споделям мнението ви относно снимката -
Прекрасен стих, като магия, завладява внезапно сърцето, насладих се ,талантлива си. Поздравявам те!
-
Дари, магична история...
Сърцето може да спаси всичко и всеки!
Благодаря, за удоволствието! -
Красиво стихотворение, романтично и много приятно пасва със снимката.
-
Дарче, браво! Получил се е двоен ефект със снимката на Теди и не мога да не поздравя и двете ви!💕
-
Тя умираше розата бавно
и разбираше думи, езици,
беше време, не много отдавна
се оглеждаше в много зеници.
Само малко, за миг проговори,
странни думи ми каза тогава:
"Има много повехнали хора,
като мен не умирай забравен!"
Аз притихнах при тази експлозия
и вилнееха тлеещи страсти,
а червената роза премина
в измерения антиконтрастни.
Писал съм тези стихове през 2014 г. Може някога да публикувам цялото стихотворение тук. Но още веднъж се убеждавам, че ни вълнуват сходни настроения, мисли, преживявания. Благодаря за удоволствието от прекрасната ти многопластовата творба, с която казваш толкова много, благодаря за това, че има някой, който мисли като мен. Благодаря, че те има и публикуваш тук! -
Наистина е много красиво, без грам наслагване, без грам излишество. Аз имам такава склонност, признавам си, затова си архивирах творчеството, за да го редактирам. Благодаря, че прочетох.
-
Благодаря ви Радвам се ако съм успяла да предам красотата, такава каквато я видях
-
Силно и красиво! Браво, Дари! Поздрави!
-
Благодаря, Генек
На невидимите също благодарности и целувки Да се целуват невидими, може -
Много приятно.
-
Роси, бодлите също могат да обичат
Благодаря ти -
Красиво, Щурче! Само сърцето да внимава с бодлите! 🙂
-
Благодаря ти, Зиги
Ето едно мъничко продължение по желание на читател, чиято поезия харесвам:
В студа магична бяла роза, бе дръзнала да разцъфти. Дали е знаела, че може сърцето му да я спаси? -
И аз го тълкувам щастливо-тъжно. Майсторица си.
-
Хубаво е, Щураче! Много!
-
Но това е щастлива приказка, не е Андерсенова
Благодаря, Самодивке -
Много красиво!
-
Усмихвате ме
-
Хайде, продължи го, де! Много нежно и ефирно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
