Nov 24, 2021, 6:10 PM  

Розата на сърцето му 

  Poetry » Love
317 12 26

© любимка All rights reserved.

  215  10  11 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Да, има надежда, най-вече в очите на осъдените на смърт
  • Няма от какво да се срамуваш. Докато има млади, одухотворени, талантливи хора като теб за България, за българската духовна култура има надежда.
  • Силвия, благодаря и аз високо ценя липсата на баластра в произведенията, все пак не наливаме бетон, нали
    Стрейнджър засрами ме
    Терита, благодаря ти, че дари моята роза с още един живот
    Пастирке, Смути, Миночка благодаря ви, напълно споделям мнението ви относно снимката
  • Прекрасен стих, като магия, завладява внезапно сърцето, насладих се ,талантлива си. Поздравявам те!
  • Дари, магична история...
    Сърцето може да спаси всичко и всеки!
    Благодаря, за удоволствието!
  • Красиво стихотворение, романтично и много приятно пасва със снимката.
  • Дарче, браво! Получил се е двоен ефект със снимката на Теди и не мога да не поздравя и двете ви!💕
  • Тя умираше розата бавно
    и разбираше думи, езици,
    беше време, не много отдавна
    се оглеждаше в много зеници.

    Само малко, за миг проговори,
    странни думи ми каза тогава:
    "Има много повехнали хора,
    като мен не умирай забравен!"

    Аз притихнах при тази експлозия
    и вилнееха тлеещи страсти,
    а червената роза премина
    в измерения антиконтрастни.
    Писал съм тези стихове през 2014 г. Може някога да публикувам цялото стихотворение тук. Но още веднъж се убеждавам, че ни вълнуват сходни настроения, мисли, преживявания. Благодаря за удоволствието от прекрасната ти многопластовата творба, с която казваш толкова много, благодаря за това, че има някой, който мисли като мен. Благодаря, че те има и публикуваш тук!
  • Наистина е много красиво, без грам наслагване, без грам излишество. Аз имам такава склонност, признавам си, затова си архивирах творчеството, за да го редактирам. Благодаря, че прочетох.
  • Благодаря ви Радвам се ако съм успяла да предам красотата, такава каквато я видях
  • Браво, щураче!
  • Силно и красиво! Браво, Дари! Поздрави!
  • Благодаря, Генек
    На невидимите също благодарности и целувки Да се целуват невидими, може
  • Много приятно.
  • Ето, казах ти да не продължаваш сега вече клони към тъжно
  • Роси, бодлите също могат да обичат
    Благодаря ти
  • Красиво, Щурче! Само сърцето да внимава с бодлите! 🙂
  • Благодаря ти, Зиги
    Ето едно мъничко продължение по желание на читател, чиято поезия харесвам:
    В студа магична бяла роза, бе дръзнала да разцъфти. Дали е знаела, че може сърцето му да я спаси?
  • И аз го тълкувам щастливо-тъжно. Майсторица си.
  • Хубаво е, Щураче! Много!
  • За щастливите е щастлива, за тъжните е тъжна, това е хубавото на недоизказания стих.
    Всеки го тълкува за себе си.
    Красивото е, че в него има любов.
  • Но това е щастлива приказка, не е Андерсенова
    Благодаря, Самодивке
  • Много красиво!
  • Усмихвате ме
  • Щураче, не го продължавай така е тайнствено и красиво.
    Андерсенова приказка, недоразказана.
  • Хайде, продължи го, де! Много нежно и ефирно!
Random works
: ??:??