Розов шал на бели рози
Сънувах те във бяло
Сънувах те в мъгла
Във черешови цъфнали градини…
Сънувах се сама...
С коси от бяло злато бях...
Cъс рокля от свила,..
А на гърдите носех
ухайна бяла роза с капчици роса…
И..Ти се появи..
Oтнякъде изплува...
Във нежен цвят, черешов бе обсипан
И тичах подир теб в мъглата...
Боса... във росата тичах…
Във утрешни ухания обгърната,
разгръщах с цвят отрупаните клони,
и се опитвах да те стигна в белотата,...
да те докосна...да те хвана за ръката...
Усмивката ти топла пак, поне за миг да зърна!
В ръцете ти да се стопя…
и в птица бяла да се върна…
Да ти изпея най-красивата си песен
и с нея, да те задържа във моят сън чудесен…
Но слънцето почти изгря...
Във твоите обятия гонитбата ни спря...
Обърнах се и ти ме грабна!
Във млечно розов шал на бели рози ме загърна..
Целуна ме... тъй дълго... сладко...страстно..!
Разтопи ме!...
Погледна ме... тъй, сякаш съм Богиня... и изчезна!...
Събудих се...
Със рокля… мокра от росата…
Загърната във млечно розов шал на бели рози…
Valentina N.V. ( Valentina Mitova) ©
09/09/2018
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Valentina Mitova Всички права запазени
