Сънувах те.. във бяло
Сънувах те в мъгла
Във черешови цъфнали градини…
Сънувах се сама..
С коси от бяло злато бях..
Cъс рокля от свила,..
А на гърдите носех..ухайна бяла роза с капчици роса…
И..Ти се появи..
Oт някъде изплува..
Във нежен цвят черешов бе обсипан.
И тичах подир теб в мъглата
Боса,.. във росата тичах…
Във утрешни ухания обгърната,
разгръщах с цвят отрупаните клони,
и се опитвах да те стигна в белотата,...
да те докосна,...да те хвана за ръката..
Усмивката ти топла пак, поне за миг да зърна!..
В ръцете ти да се стопя…
и в птица бяла да се върна…
Да ти изпея най-красивата си песен
и с нея, да те задържа във моят сън чудесен…
Но слънцето почти изгря..
Във твоите обятия гонитбата ни спря..
Обърнах се и ти ме грабна!
Във млечно розов шал на бели рози ме загърна..
Целуна ме.. тъй дълго,..сладко,...страстно..!!
Разтопи ме!....
Погледна ме,.. тъй,.. сякаш съм Богиня….и изчезна!...
Събудих се..
Със рокля… мокра от росата…
Загърната във млечно розов шал на бели рози…
Valentina N.V. ( Valentina Mitova) ©
09/09/2018
© Valentina Mitova All rights reserved.