Розови врани в съня ми! От розово лошо ми стана! Събудих се. Трия очите! Но розови облаци плачат, сипят снежинки в зениците, блъскат се, пак се събират! Розова лудост изпива ме, очите ми бавно загиват! Враните мигат и миглите - черни, извити, разпърхани ситно пробождат очите ми! Сипят се листчета дъхави! Розови храсти под враните избухват във ноздрите, тровят ги! И зинат със клюнове гладни, очите им шантави гонят ме! Розова блудкава глупост препълни душата ми с облаци! Дано изваля тази лудост преди да изгубя очите си!
"Дано изваля тази лудост
преди да изгубя очите си!"
Няма да изгубиш очите си, но сърцето си навярно да.
Много ми е близък този стих, много позната розава копнежност, която аленее от искреност!
Аплодисменти!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
преди да изгубя очите си!"
Няма да изгубиш очите си, но сърцето си навярно да.
Много ми е близък този стих, много позната розава копнежност, която аленее от искреност!
Аплодисменти!