Розова лудост

20.05.2007 г., 12:10 ч.

Поезия

608 0 6

Розови врани в съня ми!
От розово лошо ми стана!
Събудих се. Трия очите!
Но розови облаци плачат,
сипят снежинки в зениците,
блъскат се, пак се събират!
Розова лудост изпива ме,
очите ми бавно загиват!
Враните мигат и миглите -
черни, извити, разпърхани
ситно пробождат очите ми!
Сипят се листчета дъхави!
Розови храсти под враните
избухват във ноздрите, тровят ги!
И зинат със клюнове гладни,
очите им шантави гонят ме!
Розова блудкава глупост
препълни душата ми с облаци!
Дано изваля тази лудост
преди да изгубя очите си!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Djein_Ear (Евгения Тодорова)

2007-05-21T10:20:46+03:00

"Дано изваля тази лудост
преди да изгубя очите си!"
Няма да изгубиш очите си, но сърцето си навярно да.
Много ми е близък този стих, много позната розава копнежност, която аленее от искреност!
Аплодисменти!
petinka67 (Петя Кръстева)

2007-05-21T09:44:04+03:00

Браво, Катя!
Романтик (Христо Костов)

2007-05-20T14:23:39+03:00

Много ми хареса и на мен, Катя!!! Поздрави!!!
Aneta_kz (Анета)

2007-05-20T12:25:01+03:00

Не сваляй розовите очила!
Поздрави, Катя!
Етчи (Анета Саманлиева)

2007-05-20T12:16:33+03:00

Интересно ...

Поздрав и усмивка.
byboJle4e`f (Сияна Георгиева)

2007-05-20T12:14:02+03:00

Хубава розова лудост!